Срещат се две планети:
- Какво ново?
- Нищо особено. Май съм прихванала разумен живот.
- Дреболия. Аз също съм го карала. Шест, в най-лошия случай, седем хилядолетия и отминава само. Ще вдигнеш температура за кратко, ако заразата сама стигне до термоядрена реакция. Ако се лекуваш на стадия на античността обикновено започва ремисия. За профилактика взимам по три астероида на хилядолетие след всеки ледников период – нямам проблеми.
По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
“Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.
Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ. Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал “Бержерак”, това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди.”