Село. Събор. Дошла цялата рода на гости. Седнали вечерта край масата. Хапка, пийка и от дума на дума подкарал дядо внучетата:
- Ти, Стоянчо, за какво учиш, дедовото?
- За архитект.
- Ох, на деди! Ето кой ще построи на дедо нова къщичка. А ти, Росенчо?
- За доктор, деди.
- Ех, на дедо внуката! Ето кой ще ми цери болежките! А ти, Йоанке?
- За аптекарка, деденце.
- На дедо слънцето! Безплатни лекарства ще ми дава за моите болежки. А ти, Трифончо?
- Бизнес девелопмънт и арт и мултимедия дизайн.
- Ех, Трифоне, Трифоне! Боли те к*ра тебе за дедо ти!
Редник докладва на старшина как е минала нощната смяна.
- Господин старшина, тая нощ нямаше никакви произшествия, само дето счупихме чепа на лопатата.
- Че какво сте правили с лопатата през нощта?
- Ами погребахме коня ви, господин старшина.
- Моя кон? Че той нали си беше здрав?
- Ами да, ама му падна навесът на главата.
- Новият навес?
- Еми при тая ударна вълна…
- Каква ударна вълна, бе редник?
- Ми гръмна складът с мунициите.
- Как!? Защо!?
- Ами редник Петров си изпуснал цигарата вътре.
- Че редник Петров нали не пуши?
- Откакто откраднаха знамето, пропуши…
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Там го посреща самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такива велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачно листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…